Горската аптека

''Горската аптека''

През гората лъкатуши
скрита в горската пътека
Малка къща там се гуши
с надпис ''Горската аптека'',
на прозорчето с перденца,
по полиците шишенца
и мехлеми, и буркани
с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка
е на баба Костенурка.
Който има тежки рани
и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек-
зиме, лете, в мраз и пек...

Кой пристига в ранен час?
-Костенурке, идвам аз! -
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.

-Зайо-Байо добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
-Костенурке услужлива,
моля ти се лек ми дай!
Сърчицето ми се свива
щом дочуя кучи лай.
-Имам билки, ще ти дам,
но от кучета зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.
Със черупка отмери!

Пийна Зайо и отмина...
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка, разпъхтяна:
-Оле, Боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:

- Имам билка лековита

и медец от медна пита,
Мецо от кое да дам?
- Дай медеца да изям!
И Мецана взе буркана -
вътре нищо не остана...